Последните дни имах няколко разговора на тема как да живеем свободно в градски условия или да излезем от града за постоянно, за да имаме така желаната свобода; парите и монетарната система зло ли са или просто бездушен инструмент, който някой управлява по-умело от масата.
Разглеждайки тези въпроси, се оказа трудно обозримо, че средата в която живеем не е само дома, храната, обществото, начина на живот, професията/занаята, а включва и неприятната част от обществото, планетата, вселената, непознатите форми на живот.
За пълноценни изводи в тази посока, е необходимо да се разгледат причинно-следствените връзки във възможно най-голям мащаб. Например: като се обсъждат отпадъците, освен вариантите за отработването им като разделно изхвърляне, заводи за преработка и изгаряне, да се разгледа от къде идват и как да се намали създаването, дистрибутирането и използването им, както и последствията от процесите при евентуална преработка.
Екоселища! Чудесно - пълен цикъл на материалите, чиста храна, добра среда, финасова независимост. Притеснително е когато тези селища станат масово предпочитан избор, дали алчните в администрацията няма да се подразнят, че донорите им се измъкват, т.е. губят клиентите си. Ако се подразнят какво биха предприели и дали ще продължи съществуването на тези свободни селища в същия дух. Със сигурност - не. За дългосрочен успех е необходимо масата граждани да се пробуди, само така може да се очаква устойчиво подобрение на администрацията, респективно на живота. Дали личният пример на пробудените от екоселищата е достатъчен за цялостна промяна на този свят? Ако отговора е да, това би означавало, че игнорирането и загърбването на проблем, да води до решаването му. Дори и този подход да даде положителен резултат в някой частен случай, няма начин това да е глобално решение. По-скоро явлението екоселища и селски живот е изключително полезно, но не и достатъчно действие. Полезно за да могат гражданите да сравнят силата на личния избор и свободата с дежурните градски удобства, придружени с робия на кредити, корпорации, данъци. В същото време този пример е недостатъчен мотив за промяна, поради инерцията и многообразната зависимост от псевдоцивилизацията.
Капитализъм – най-добрата рожба на демокрацията? В никакъв случай! По-скоро най-добре прикритата форма на фермерство. До момента историята не познава строй в който човешкото щастие да е на по-заден план. Макар това да не се обявява в учебниците по история, капитализмът е единствения строй, при който теоретично човешките създания се „издигат” в обществото основно чрез себеотрицание или хищничество към съгражданите си. Чрез рекламния лозунг „по-силните оцеляват” гражданите биват подтиквани към пагубно подтискане на личността или ненужна вътреобществена агресия, което води до най-лесното управление на големи маси хора от всички познати до момента режими на управление. Като всеки строй капитализмът си има естествен край, на който изглежда сме свидетели.
Както винаги, изходи има повече от един, но най-общо могат да се обобщят в два типа: общополезни и псевдообщополезни. За да се случи промяна от първия тип, е необходимо внимателен и постепенен преход, при който да се просветли обществото и прецизно да се създадат нови ценности. Вероятно ще отнеме поне едно поколение време. Промяна от втория тип ще разпознаете по появата на един или малцина идеолози, които бързо печелят незадълбочени последователи, търсещи незабавна промяна. В този случай измамата ще бъде разобличена, но твърде късно, а разобличаването ще бъде придружено от нови герои поемащи щафетата, независимо от посоката. И при двата типа промяна ще имаме нов обществен ред.
За почитателите на прехода към общополезен нов ред е важно да имат предвид, че той може да бъде постигнат единствено след внимателно съзерцание на вътрешния свят, последвано от любов към външния. Необходимо е водещо себеуважение, съпътствано с уважение на всеки индивид. Приоритет при вземането на решения да е консенсуса между интуиция и разум, като в никакъв случай не се ползват тезите на безпочвени авторитети или емоционална подвластност. Второстепенно но задължително условие е никое действие да не нарушава личното пространство на останалите индивиди. Компромис единствено се прави при защита и липса на друга възможност.
Почитателите на прехода към псевдообщополезен нов ред, с цел участие в редиците на „фермерите” съветвам да преразгледат основно ценностната си система, тъй като в противен случай предстоят трудни дни за тях. Обединяването на индивидите от обществото и последващото обединяване на „фермерите” през последните няколко хиляди години е достигнало максималните си размери и вече е обхванало цялата планета. Закономерно следва край на досегашната тенденция. За да е по-ясно: Ако тази планета има бъдеще, то кой ял на аванта – ял, предстоят добрите дни за добрите хора.
